12.03.2012 г., 10:59

АЗ

773 0 0

Щастлива и сееща смях.

Лъчезарна, гореща и дива,

но какво ли съм за тях?

Кукла бездушна, красива.

А всъщност цялата болка,

лице изписано в скръб,

печално, но видимо толкова,

че те да не разберат.

Зад моите мили гримаси,

зад топлата искана плът

стои плахо животно

без истина, без милост, без път.

Зад парещия поглед празен -

хиляди милиони сълзи.

Зад видимата радост -

тъга по изгубени съдби.

Зад веселия звънкав глас,

повярвайте ми, не съм аз.

Аз съм нейде, там, където

земята докосва небето.

Аз съм загубена в сластна стихия,

опитвайки от вас да се скрия.

Такава съм, просто различна,

такава съм - пак и пак ничия.

Не съм даденост, вещ,

не искам да съм ви копнеж!

Истината ми е с двойник

и не ще разкрия таз.

Колкото и да ме питат

коя съм и каква съм аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...