Щастлива и сееща смях.
Лъчезарна, гореща и дива,
но какво ли съм за тях?
Кукла бездушна, красива.
А всъщност цялата болка,
лице изписано в скръб,
печално, но видимо толкова,
че те да не разберат.
Зад моите мили гримаси,
зад топлата искана плът
стои плахо животно
без истина, без милост, без път.
Зад парещия поглед празен -
хиляди милиони сълзи.
Зад видимата радост -
тъга по изгубени съдби.
Зад веселия звънкав глас,
повярвайте ми, не съм аз.
Аз съм нейде, там, където
земята докосва небето.
Аз съм загубена в сластна стихия,
опитвайки от вас да се скрия.
Такава съм, просто различна,
такава съм - пак и пак ничия.
Не съм даденост, вещ,
не искам да съм ви копнеж!
Истината ми е с двойник
и не ще разкрия таз.
Колкото и да ме питат
коя съм и каква съм аз.
© Надя Илиева Все права защищены