30 ene 2008, 8:01

Аз

1K 0 4

Скитам в прашна нощ,

спъвам се в отминали надежди,

молбата ми нечута до мен върви,

шепнеща ми тихо... с огризки от надежди, не може никога да си ти,

но какво знае тя... за стаята без прозорци... за стаята без тишина,

където родих се аз... на брега на пресъхнала река...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елесал елесал Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силен стих!Браво!
  • ееее направо прекрасно,силно...истинско...Браво...поздравления,ще чакам с нетърпение следващото ти творение
  • Благодаря
  • Хареса ми! Поздравления! (Бих заменила едната дума "надежди" с някоя друга - ще се получи по-силно въздействие)
    Добре дошъл, Елесал!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...