30 ene 2008, 8:01

Аз

1.1K 0 4

Скитам в прашна нощ,

спъвам се в отминали надежди,

молбата ми нечута до мен върви,

шепнеща ми тихо... с огризки от надежди, не може никога да си ти,

но какво знае тя... за стаята без прозорци... за стаята без тишина,

където родих се аз... на брега на пресъхнала река...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елесал елесал Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силен стих!Браво!
  • ееее направо прекрасно,силно...истинско...Браво...поздравления,ще чакам с нетърпение следващото ти творение
  • Благодаря
  • Хареса ми! Поздравления! (Бих заменила едната дума "надежди" с някоя друга - ще се получи по-силно въздействие)
    Добре дошъл, Елесал!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...