Аз

Поезия » Философска

1.1K 0 4

Скитам в прашна нощ,

спъвам се в отминали надежди,

молбата ми нечута до мен върви,

шепнеща ми тихо... с огризки от надежди, не може никога да си ти,

но какво знае тя... за стаята без прозорци... за стаята без тишина,

където родих се аз... на брега на пресъхнала река...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

svetulchitza (Светлана)

Много силен стих!Браво!

2008-04-29T12:30:34+03:00
iuliano (Юлиано Кръстев)

ееее направо прекрасно,силно...истинско...Браво...поздравления,ще чакам с нетърпение следващото ти творение

2008-01-31T19:10:49+02:00
elesal (Елесал елесал)

Благодаря

2008-01-31T17:17:45+02:00
Magnoliq (Маги)

Хареса ми! Поздравления! (Бих заменила едната дума "надежди" с някоя друга - ще се получи по-силно въздействие)
Добре дошъл, Елесал!

2008-01-30T08:17:40+02:00