30.01.2008 г., 8:01 ч.

Аз 

  Поезия » Философска
823 0 4
Скитам в прашна нощ,
спъвам се в отминали надежди,
молбата ми нечута до мен върви,
шепнеща ми тихо... с огризки от надежди, не може никога да си ти,
но какво знае тя... за стаята без прозорци... за стаята без тишина,
където родих се аз... на брега на пресъхнала река...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елесал елесал Всички права запазени

Предложения
: ??:??