Jan 30, 2008, 8:01 AM

Аз

1.1K 0 4

Скитам в прашна нощ,

спъвам се в отминали надежди,

молбата ми нечута до мен върви,

шепнеща ми тихо... с огризки от надежди, не може никога да си ти,

но какво знае тя... за стаята без прозорци... за стаята без тишина,

където родих се аз... на брега на пресъхнала река...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елесал елесал All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много силен стих!Браво!
  • ееее направо прекрасно,силно...истинско...Браво...поздравления,ще чакам с нетърпение следващото ти творение
  • Благодаря
  • Хареса ми! Поздравления! (Бих заменила едната дума "надежди" с някоя друга - ще се получи по-силно въздействие)
    Добре дошъл, Елесал!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...