4 jun 2017, 22:43

Аз цялата съм обич. И отричане. 

  Poesía » De amor
1372 3 20

Аз цялата съм обич. И отричане.

Отрекла съм си детското мечтание.

Отрекла съм си всичко истинско,

и съм поела аз по път без вярване.

 

Където криволичат ми мечтите, 

по камъни и прах, без отдих.

По срутени мостове, без ридание

запътили са се да правят подвиг.

 

Но подвига какъв е? (даже те не знаят.)

Мишената е леко избледняла.

Нима мечтите ми и те са за отричане? 

Нима съм си изгубила стрелата? 

 

Аз цялата съм обич. И отричане. 

В един кашон натъпках си мечтата. 

Каква ирония. Отричането тук е.

Но изглежда обичта я няма. 

© Катерина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??