Аз цялата съм обич. И отричане.
Аз цялата съм обич. И отричане.
Отрекла съм си детското мечтание.
Отрекла съм си всичко истинско,
и съм поела аз по път без вярване.
Където криволичат ми мечтите,
по камъни и прах, без отдих.
По срутени мостове, без ридание
запътили са се да правят подвиг.
Но подвига какъв е? (даже те не знаят.)
Мишената е леко избледняла.
Нима мечтите ми и те са за отричане?
Нима съм си изгубила стрелата?
Аз цялата съм обич. И отричане.
В един кашон натъпках си мечтата.
Каква ирония. Отричането тук е.
Но изглежда обичта я няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катерина Все права защищены
