25 feb 2010, 14:17

Аз - Доня Кихотка

  Poesía » Otra
895 0 15

Здравейте!

От мен – Доня Кихотка –

близка роднина

на Дон Кихот съм.

Той е роден във Ла Манча,

а аз съм се пръкнала

във Бургас.

Там е замъкът мой,

а тук съм – по работа.

Нищо, че всички твърдят:

„Донът и Донята са неудачници!”

(Никога не съм вярвала на глупаците!)

Да, аз Доня Кихотка,

все още вятърни мелници боря

(странстващ рицар във рокля) -

уморих от яздене Росинанта си,

да копити измислени пътища.

С болката своя се смирявам,

но за чуждата –

трябва отговори да давам.

С копие и меч –

падам

и ставам.

Понякога до мен

някой Санчо се приютява:

„О, прекрасна Сеньора –

ми казва –

там, накъдето си тръгнала

е празно,

само призраци бродят!”

Замълчи (гневно му казвам) –

този свят трябва да бъде свободен

от призраци всякакви!

Аз – Доня Кихотка!

Рицарят от Бургас и Ла Манча!

(И тук, и там е еднакво.)

Умът ми не го побира –

как без вятърни мелници могат

да живеят нормалните.

Дори и още сто века

да ми откажат успеха

на битката с вятърни мелници -

все по-буйно ще яздя.

Над главата си все по-високо ще вдигам

флагът на всички мечтатели!

От Бургас до Ла Манча!

И моля се, Дон Сервантес,

да подкрепя до края ръката ми!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е забавно Доня хи-хи-Хихотка, ама и смисълът си ГО бива!!!
  • Нормалните...остави ги,стой си при нас!
    Ще си яздим Росинантчетата, ще се борим с онези вятърните, докато дишаме!
  • "Над главата си все по-високо ще вдигам

    флагът на всички мечтатели!"

    Здравей, Доня Овенке!
  • Над главата си все по-високо ще вдигам
    флагът на всички мечтатели!
    От Бургас до Ла Манча!

    Готина си Йосифова!!
  • "как без ватърни мелници могат да живеят нормалните"...а дали са нормални?"'

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...