lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
571 11883
1 sept 2007, 15:51

Аз и Луната 

  Poesía
607 0 14
Самотна Луна се вглежда в очите ми,
а тя залепна - да мълчи.
Страх ме е до болка от бездумието,
от тишината - рана в сърцето кърви.

Звездици, светлинки в мрака,
проблясват в очното небе.
А Луната цяла нощ ме чака,
да пророня думи две.

И двете тъй сами и нежелани,
се гледахме, като на филм,
не се достигахме, за прегръдка съпричастна
само си протягахме ръце.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??