Аз и Луната
Самотна Луна се вглежда в очите ми,
а тя залепна - да мълчи.
Страх ме е до болка от бездумието,
от тишината - рана в сърцето кърви.
Звездици, светлинки в мрака,
проблясват в очното небе.
А Луната цяла нощ ме чака,
да пророня думи две.
И двете тъй сами и нежелани,
се гледахме, като на филм,
не се достигахме, за прегръдка съпричастна
само си протягахме ръце.
а тя залепна - да мълчи.
Страх ме е до болка от бездумието,
от тишината - рана в сърцето кърви.
Звездици, светлинки в мрака,
проблясват в очното небе.
А Луната цяла нощ ме чака,
да пророня думи две.
И двете тъй сами и нежелани,
се гледахме, като на филм,
не се достигахме, за прегръдка съпричастна
само си протягахме ръце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
