bibsun (Любимата)
206 58
17 jun 2022, 15:48

Аз и мама 

  Poesía
900 2 7

Двете в тъмната стая

сме сами - аз и мама -

и вечеряме тихо на свещ.

 

През прозореца виждам

преминаващи фарове

по дантеленото перде.

 

В тази стая е мрак -

без ток сварва ни пак

вечерта. Една свещ ми е фар

 

в нощния океан

на живота разлян,

в който плувам с отворена длан.

 

Мисля, нищо не взех,

нека ми се даде,

ако Ти повелиш някой ден.

 

Дотогава вървя

с вдигнати рамена,

на които света си крепя.

 

Още там аз разбрах,

в тази стая от мрак,

как едничката свещ озарява.

 

И едва провидях.

След това замълчах.

Станах свещ. И до днес съм такава.

 

Ти ме питаш защо,

ала може би там

майка свойто дете възпитава

 

и го учи как то

в този кратък живот

да цени обичта си и хляба.

 

И ако светлина

в тази нощ няма тя,

нека мойта огрее и нея,

 

за да види следа

нейната дъщеря

и да тръгне по нея след време...

 

© Любимата Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Детето беззащитен е балон – животът дебне с острия си клон »

11 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??