Аз и мама
Двете в тъмната стая
сме сами - аз и мама -
и вечеряме тихо на свещ.
През прозореца виждам
преминаващи фарове
по дантеленото перде.
В тази стая е мрак -
без ток сварва ни пак
вечерта. Една свещ ми е фар
в нощния океан
на живота разлян,
в който плувам с отворена длан.
Мисля, нищо не взех,
нека ми се даде,
ако Ти повелиш някой ден.
Дотогава вървя
с вдигнати рамена,
на които света си крепя.
Още там аз разбрах,
в тази стая от мрак,
как едничката свещ озарява.
И едва провидях.
След това замълчах.
Станах свещ. И до днес съм такава.
Ти ме питаш защо,
ала може би там
майка свойто дете възпитава
и го учи как то
в този кратък живот
да цени обичта си и хляба.
И ако светлина
в тази нощ няма тя,
нека мойта огрее и нея,
за да види следа
нейната дъщеря
и да тръгне по нея след време...
© Любимата All rights reserved.
