Аз и моята болка

15 ene 2009, 15:06

Poesía » Otra

560 0 0

Аз бях смирена девойка.

Сега съм вода,

която умира.

Аз бях буйно момче.

Сега съм вятър,

който умира.

Бяхме млади, зелени треви -

после попари ни есен.

Ех, мой деца!

Родени от моята болка.

Бъдете сега!

Че някъде там - отдалеч

подготвя за вас

- Тя свойта коса...

Че някъде там - отдалеч

Човекът ви

сипа отрова...

23.08.94

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.