Jan 15, 2009, 3:06 PM

Аз и моята болка 

  Poetry » Other
562 0 0
 

Аз и моята болка

 

Аз бях смирена девойка.

Сега съм вода,

която умира.

 

Аз бях буйно момче.

Сега съм вятър,

който умира.

 

Бяхме млади, зелени треви -

после попари ни есен.

 

Ех, мой деца!

Родени от моята болка.

Бъдете сега!

 

Че някъде там - отдалеч

подготвя за вас

- Тя свойта коса...

 

Че някъде там - отдалеч

Човекът ви

сипа отрова...

 

23.08.94

 

 

   

© Валери Качов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??