WIK (Валери Качов)
123

Jan 15, 2009, 3:06 PM

Аз и моята болка

Poetry » Other

758 0 0

Аз и моята болка

Аз бях смирена девойка.

Сега съм вода,

която умира.

Аз бях буйно момче.

Сега съм вятър,

който умира.

Бяхме млади, зелени треви -

после попари ни есен.

Ех, мой деца!

Родени от моята болка.

Бъдете сега!

Че някъде там - отдалеч

подготвя за вас

- Тя свойта коса...

Че някъде там - отдалеч

Човекът ви

сипа отрова...

23.08.94

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0