Аз и моята болка
755
0
0
Аз и моята болка
Аз бях смирена девойка.
Сега съм вода,
която умира.
Аз бях буйно момче.
Сега съм вятър,
който умира.
Бяхме млади, зелени треви -
после попари ни есен.
Ех, мой деца!
Родени от моята болка.
Бъдете сега!
Че някъде там - отдалеч
подготвя за вас
- Тя свойта коса...
Че някъде там - отдалеч
Човекът ви
сипа отрова...
23.08.94
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Качов Всички права запазени
