15 янв. 2009 г., 15:06

Аз и моята болка

759 0 0
 

Аз и моята болка

 

Аз бях смирена девойка.

Сега съм вода,

която умира.

 

Аз бях буйно момче.

Сега съм вятър,

който умира.

 

Бяхме млади, зелени треви -

после попари ни есен.

 

Ех, мой деца!

Родени от моята болка.

Бъдете сега!

 

Че някъде там - отдалеч

подготвя за вас

- Тя свойта коса...

 

Че някъде там - отдалеч

Човекът ви

сипа отрова...

 

23.08.94

 

 

   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...