15 янв. 2009 г., 15:06

Аз и моята болка

757 0 0
 

Аз и моята болка

 

Аз бях смирена девойка.

Сега съм вода,

която умира.

 

Аз бях буйно момче.

Сега съм вятър,

който умира.

 

Бяхме млади, зелени треви -

после попари ни есен.

 

Ех, мой деца!

Родени от моята болка.

Бъдете сега!

 

Че някъде там - отдалеч

подготвя за вас

- Тя свойта коса...

 

Че някъде там - отдалеч

Човекът ви

сипа отрова...

 

23.08.94

 

 

   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...