Аз бях смирена девойка.
Сега съм вода,
която умира.
Аз бях буйно момче.
Сега съм вятър,
който умира.
Бяхме млади, зелени треви -
после попари ни есен.
Ех, мой деца!
Родени от моята болка.
Бъдете сега!
Че някъде там - отдалеч
подготвя за вас
- Тя свойта коса...
Че някъде там - отдалеч
Човекът ви
сипа отрова...
23.08.94
© Валери Качов Все права защищены