23 jul 2009, 21:33

Аз и Ти

  Poesía » Otra
1.1K 0 33

 

Аз и Ти

 

От спомена остана ми една сълза,

голяма, кръгла,  истинска планета,

да плувам с нея в океан от чудеса

през горест, мъка... над несрета.

 

На изток, под клоната длан на бор

да гледам залези над  планината.

На запад, в приказна луна

да пазя тайните на тишината.

 

На юг, омайна песен на вълни

да люшкам в непознати раковини.

А северът... дано  сме Аз и Ти,

в тайга след хиляди години... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...