Аз и Ти
От спомена остана ми една сълза,
голяма, кръгла, истинска планета,
да плувам с нея в океан от чудеса
през горест, мъка... над несрета.
На изток, под клоната длан на бор
да гледам залези над планината.
На запад, в приказна луна
да пазя тайните на тишината.
На юг, омайна песен на вълни
да люшкам в непознати раковини.
А северът... дано сме Аз и Ти,
в тайга след хиляди години...
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
