Аз и Ти
Аз и Ти
От спомена остана ми една сълза,
голяма, кръгла, истинска планета,
да плувам с нея в океан от чудеса
през горест, мъка... над несрета.
На изток, под клоната длан на бор
да гледам залези над планината.
На запад, в приказна луна
да пазя тайните на тишината.
На юг, омайна песен на вълни
да люшкам в непознати раковини.
А северът... дано сме Аз и Ти,
в тайга след хиляди години...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
