С теб живеем в различни вселени,
аз крещя... Ти ме чу може би.
Аз и ти сме до гроб разделени
и оплетени в чужди съдби.
Аз и ти – ветрове разпилени,
двупосочни билети за никъде,
ще пътуваме в още безвремие,
за да скачаме в общите мигове.
Ще нахълтваме в чуждото бъдеще,
ще отпиваме чужди мечти,
ще догаряме в бури и мълнии,
аз и ти, аз и ти, аз и ти...