С теб живеем в различни вселени,
аз крещя... Ти ме чу може би.
Аз и ти сме до гроб разделени
и оплетени в чужди съдби.
Аз и ти – ветрове разпилени,
двупосочни билети за никъде,
ще пътуваме в още безвремие,
за да скачаме в общите мигове.
Ще нахълтваме в чуждото бъдеще,
ще отпиваме чужди мечти,
ще догаряме в бури и мълнии,
аз и ти, аз и ти, аз и ти...
© Яна Вълчева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
