Като волна пеперуда мислите летят,
като нежна теменуга
все към теб
и до теб ще спрат.

Слушам песни най-различни
и във всички срещам теб
дали "обичам те" е достатъчно
как мислиш,дали познавам те?

Щастието във живота
съсвсем скоро го открих,
открих го,а вече го изгубих
разбрах,че си е само мое и от всички аз го скрих.

В твоите очи видях го аз,
но те далече са от мен сега.
но въпреки това във студ и мраз
аз ще бъда твоята любима.

Отдалече ще те пазя,винаги
отдалече ме пази и ти.
Нищо лошо няма да се случи,
докато сме заедно, нали?

С думи не мога да опиша
колко липсваш ми
песен мога да напиша,
но ще стигне ли?

Пътят е пред нас,любими
той осеян е от остри тръни.
Тръните на розите бодливи
и от камъните – хлъзгави.

Ще падаме – ще ставаме
ние не се предаваме.
От розите градина ще си направим,
а от камъните – стена ще изградим.

Хора лоши,да не ни наглеждат
завистливо отстрани да не ни поглеждат
нека те във своя живот се вглеждат
и за мнения, на опашка да се нареждат.

Много дълго стана моето творение,
но как във два стиха да изкажа своето стълкновение?
Как без да говоря да изкажа възмущение
и без да действам да покажа моето намерение?

Затова, любими, знай едно!
На хората устата, не можеш да запушиш;
На огъня искрата, не можеш да задушиш
и на Дявола рогата, не можеш да строшиш...

Искам те и само това е важно
Имам те и друго няма значение
С теб съм и всичко е възможно
Обичам те и това е мойто заключение!