Sep 11, 2018, 11:25 PM

Аз и ти

  Poetry » Love
1K 2 1

Като волна пеперуда мислите летят,
като нежна теменуга
все към теб
и до теб ще спрат.

 

Слушам песни най-различни
и във всички срещам теб
дали "обичам те" е достатъчно
как мислиш,дали познавам те?

 

Щастието във живота
съсвсем скоро го открих,
открих го,а вече го изгубих
разбрах,че си е само мое и от всички аз го скрих.

 

В твоите очи видях го аз,
но те далече са от мен сега.
но въпреки това във студ и мраз
аз ще бъда твоята любима.

 

Отдалече ще те пазя,винаги
отдалече ме пази и ти.
Нищо лошо няма да се случи,
докато сме заедно, нали?

 

С думи не мога да опиша
колко липсваш ми
песен мога да напиша,
но ще стигне ли?

 

Пътят е пред нас,любими
той осеян е от остри тръни.
Тръните на розите бодливи
и от камъните – хлъзгави.

 

Ще падаме – ще ставаме
ние не се предаваме.
От розите градина ще си направим,
а от камъните – стена ще изградим.

 

Хора лоши,да не ни наглеждат
завистливо отстрани да не ни поглеждат
нека те във своя живот се вглеждат
и за мнения, на опашка да се нареждат.

 

Много дълго стана моето творение,
но как във два стиха да изкажа своето стълкновение?
Как без да говоря да изкажа възмущение
и без да действам да покажа моето намерение?

 

Затова, любими, знай едно!
На хората устата, не можеш да запушиш;
На огъня искрата, не можеш да задушиш
и на Дявола рогата, не можеш да строшиш...

 

Искам те и само това е важно
Имам те и друго няма значение
С теб съм и всичко е възможно
Обичам те и това е мойто заключение!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александрина Балчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Точно си мислех, докато четох текста ти, че подхожда за текст на песен.
    По-рано днес си мислех за рап, но и само като текст е силен.
    Ти си от хората, които случват нещата, Алекс.
    Не го забравяй.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...