11.09.2018 г., 23:25

Аз и ти

1K 2 1

Като волна пеперуда мислите летят,
като нежна теменуга
все към теб
и до теб ще спрат.

 

Слушам песни най-различни
и във всички срещам теб
дали "обичам те" е достатъчно
как мислиш,дали познавам те?

 

Щастието във живота
съсвсем скоро го открих,
открих го,а вече го изгубих
разбрах,че си е само мое и от всички аз го скрих.

 

В твоите очи видях го аз,
но те далече са от мен сега.
но въпреки това във студ и мраз
аз ще бъда твоята любима.

 

Отдалече ще те пазя,винаги
отдалече ме пази и ти.
Нищо лошо няма да се случи,
докато сме заедно, нали?

 

С думи не мога да опиша
колко липсваш ми
песен мога да напиша,
но ще стигне ли?

 

Пътят е пред нас,любими
той осеян е от остри тръни.
Тръните на розите бодливи
и от камъните – хлъзгави.

 

Ще падаме – ще ставаме
ние не се предаваме.
От розите градина ще си направим,
а от камъните – стена ще изградим.

 

Хора лоши,да не ни наглеждат
завистливо отстрани да не ни поглеждат
нека те във своя живот се вглеждат
и за мнения, на опашка да се нареждат.

 

Много дълго стана моето творение,
но как във два стиха да изкажа своето стълкновение?
Как без да говоря да изкажа възмущение
и без да действам да покажа моето намерение?

 

Затова, любими, знай едно!
На хората устата, не можеш да запушиш;
На огъня искрата, не можеш да задушиш
и на Дявола рогата, не можеш да строшиш...

 

Искам те и само това е важно
Имам те и друго няма значение
С теб съм и всичко е възможно
Обичам те и това е мойто заключение!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александрина Балчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точно си мислех, докато четох текста ти, че подхожда за текст на песен.
    По-рано днес си мислех за рап, но и само като текст е силен.
    Ти си от хората, които случват нещата, Алекс.
    Не го забравяй.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...