16 nov 2007, 17:00

Аз и ти

989 0 6

 

Аз и ти търсим хубави моменти...
Аз и ти мeчтаем за любов...
Аз и ти - две празни монети,
живеещи всяка със своя ров...

 


Аз и ти - две празни пространства...
Аз и ти - разделени, нещастни...
Аз и ти - едно запознанство...
Аз и ти - две самотни дущи...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Надя каним те да прекараш Коледа с нас на Роси мамата )))
  • и на мен не ми допада много , не е лошо , но не е кой знае какво
  • Станимира, как можеш да кажеш, че не е излязло от сърцето и...мисля, че не си ти човека, който може да го каже...нали?! Всеки пише, това което му е на сърце, а тя е написала стихче...нейното стихче...продукт нанейната нежна душа!
    Не на всички се харесват стихчетата, защото всички сме различни...но да кажеш такова нещо е направо лудост! Хубаво е, че си директен човек...но не можеш да казваш кой какво мисли и чувства!!!
  • Браво , Наде, много си точна и силна в стиха си ! Толкова хубаво си го казала, невероятно хубаво ! Поздравления !
  • честно ли?аз съм директен човек.лично на мен не ми хареса, може би,защото стиха ти не е излязъл от сърцето ти.за мен лично,когато аз пиша,понякога и моите стихотворения не ми харесват,защото понякога усещам,че не чувствам това което пиша.а за мен най-доброто е тогава,когато излиза от душата и сърцето ти.когато изливаш чувствата си на празният лист пред теб.но на някой друг може да му допадне.пищи тогава,когато имаш нужда да пишеш,тогава когато има смисъл,когато можеш да вложиш част от себе си,било то някакъв спомен или някаква болка.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...