16.11.2007 г., 17:00

Аз и ти

983 0 6

 

Аз и ти търсим хубави моменти...
Аз и ти мeчтаем за любов...
Аз и ти - две празни монети,
живеещи всяка със своя ров...

 


Аз и ти - две празни пространства...
Аз и ти - разделени, нещастни...
Аз и ти - едно запознанство...
Аз и ти - две самотни дущи...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Надя каним те да прекараш Коледа с нас на Роси мамата )))
  • и на мен не ми допада много , не е лошо , но не е кой знае какво
  • Станимира, как можеш да кажеш, че не е излязло от сърцето и...мисля, че не си ти човека, който може да го каже...нали?! Всеки пише, това което му е на сърце, а тя е написала стихче...нейното стихче...продукт нанейната нежна душа!
    Не на всички се харесват стихчетата, защото всички сме различни...но да кажеш такова нещо е направо лудост! Хубаво е, че си директен човек...но не можеш да казваш кой какво мисли и чувства!!!
  • Браво , Наде, много си точна и силна в стиха си ! Толкова хубаво си го казала, невероятно хубаво ! Поздравления !
  • честно ли?аз съм директен човек.лично на мен не ми хареса, може би,защото стиха ти не е излязъл от сърцето ти.за мен лично,когато аз пиша,понякога и моите стихотворения не ми харесват,защото понякога усещам,че не чувствам това което пиша.а за мен най-доброто е тогава,когато излиза от душата и сърцето ти.когато изливаш чувствата си на празният лист пред теб.но на някой друг може да му допадне.пищи тогава,когато имаш нужда да пишеш,тогава когато има смисъл,когато можеш да вложиш част от себе си,било то някакъв спомен или някаква болка.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...