Nov 16, 2007, 5:00 PM

Аз и ти

  Poetry » Love
984 0 6

 

Аз и ти търсим хубави моменти...
Аз и ти мeчтаем за любов...
Аз и ти - две празни монети,
живеещи всяка със своя ров...

 


Аз и ти - две празни пространства...
Аз и ти - разделени, нещастни...
Аз и ти - едно запознанство...
Аз и ти - две самотни дущи...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Надя каним те да прекараш Коледа с нас на Роси мамата )))
  • и на мен не ми допада много , не е лошо , но не е кой знае какво
  • Станимира, как можеш да кажеш, че не е излязло от сърцето и...мисля, че не си ти човека, който може да го каже...нали?! Всеки пише, това което му е на сърце, а тя е написала стихче...нейното стихче...продукт нанейната нежна душа!
    Не на всички се харесват стихчетата, защото всички сме различни...но да кажеш такова нещо е направо лудост! Хубаво е, че си директен човек...но не можеш да казваш кой какво мисли и чувства!!!
  • Браво , Наде, много си точна и силна в стиха си ! Толкова хубаво си го казала, невероятно хубаво ! Поздравления !
  • честно ли?аз съм директен човек.лично на мен не ми хареса, може би,защото стиха ти не е излязъл от сърцето ти.за мен лично,когато аз пиша,понякога и моите стихотворения не ми харесват,защото понякога усещам,че не чувствам това което пиша.а за мен най-доброто е тогава,когато излиза от душата и сърцето ти.когато изливаш чувствата си на празният лист пред теб.но на някой друг може да му допадне.пищи тогава,когато имаш нужда да пишеш,тогава когато има смисъл,когато можеш да вложиш част от себе си,било то някакъв спомен или някаква болка.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...