16 нояб. 2007 г., 17:00

Аз и ти

988 0 6

 

Аз и ти търсим хубави моменти...
Аз и ти мeчтаем за любов...
Аз и ти - две празни монети,
живеещи всяка със своя ров...

 


Аз и ти - две празни пространства...
Аз и ти - разделени, нещастни...
Аз и ти - едно запознанство...
Аз и ти - две самотни дущи...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, Надя каним те да прекараш Коледа с нас на Роси мамата )))
  • и на мен не ми допада много , не е лошо , но не е кой знае какво
  • Станимира, как можеш да кажеш, че не е излязло от сърцето и...мисля, че не си ти човека, който може да го каже...нали?! Всеки пише, това което му е на сърце, а тя е написала стихче...нейното стихче...продукт нанейната нежна душа!
    Не на всички се харесват стихчетата, защото всички сме различни...но да кажеш такова нещо е направо лудост! Хубаво е, че си директен човек...но не можеш да казваш кой какво мисли и чувства!!!
  • Браво , Наде, много си точна и силна в стиха си ! Толкова хубаво си го казала, невероятно хубаво ! Поздравления !
  • честно ли?аз съм директен човек.лично на мен не ми хареса, може би,защото стиха ти не е излязъл от сърцето ти.за мен лично,когато аз пиша,понякога и моите стихотворения не ми харесват,защото понякога усещам,че не чувствам това което пиша.а за мен най-доброто е тогава,когато излиза от душата и сърцето ти.когато изливаш чувствата си на празният лист пред теб.но на някой друг може да му допадне.пищи тогава,когато имаш нужда да пишеш,тогава когато има смисъл,когато можеш да вложиш част от себе си,било то някакъв спомен или някаква болка.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...