11 ene 2012, 15:17

Аз и ти

  Poesía
1K 0 1

Към теб вървя, красива,

с лъчи от слънце и луна,

обсипана в златни пръски

на медовина и добрина,

докосвам те с пръсти на жена

и тялото ти превръщам в храм

на моята молитва за обич,

в душата ти търся огледала,

в които съм приета и цяла,

и ти и аз сме в заедност една,

извървяна на стъпки,

рисувам върху теб сърца

и вдишвам въздуха им,

за да стана облак от аромати,

заспивам с мисли за лицето ти

и сутрин в него се оглеждам,

в сънища танцувам с теб

и в деня си с теб играя на

дъги и принцеси,

ти си вълшебството, от което

се нуждая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...