Към теб вървя, красива,
с лъчи от слънце и луна,
обсипана в златни пръски
на медовина и добрина,
докосвам те с пръсти на жена
и тялото ти превръщам в храм
на моята молитва за обич,
в душата ти търся огледала,
в които съм приета и цяла,
и ти и аз сме в заедност една,
извървяна на стъпки,
рисувам върху теб сърца
и вдишвам въздуха им,
за да стана облак от аромати,
заспивам с мисли за лицето ти
и сутрин в него се оглеждам,
в сънища танцувам с теб
и в деня си с теб играя на
дъги и принцеси,
ти си вълшебството, от което
се нуждая.
© Ваня Иванова Все права защищены