Е, цял живот няма да сме аз и ти.

През рамо се усмихваш, под кичур поглеждам.

Жената трябвало да бъде чудо -

красиво, тайнствено и силно,

съвсем по книгите - ще ме обичаш.

Е, цял живот не ще ме търсиш

и с кротък жест ръката ми не ще държиш,

когато станат бели нашите глави.

Тогава ще бъдем в различни орбити луни

по чудо доживели своето изживяване.

Е, няма нищо страшно -

дори един сълзлив акорд душата ми да вземе

със сигурност не ще проплаче.

Е, няма нищо...