Е, цял живот няма да сме аз и ти.
През рамо се усмихваш, под кичур поглеждам.
Жената трябвало да бъде чудо -
красиво, тайнствено и силно,
съвсем по книгите - ще ме обичаш.
Е, цял живот не ще ме търсиш
и с кротък жест ръката ми не ще държиш,
когато станат бели нашите глави.
Тогава ще бъдем в различни орбити луни
по чудо доживели своето изживяване.
Е, няма нищо страшно -
дори един сълзлив акорд душата ми да вземе ...