11 ene 2011, 20:43

Аз и тя

826 0 2

Време е със болката по теб да се сдобря,
в мен да я поканя - стене премаляла,
раните дълбоки през усмивка да простя
и легло да ù постеля - там във ляво.

Време е със болката по теб да се обичаме,
да си кажем всичко - право във очите,
уморени с нея да открием онзи пристан,
в който само радостта е майка на сълзите ни.

Време е със болката по теб безмълвно да се слея,
да сваля стрелите от безкръвните ù плèщи,
искам тя да ме научи как без тебе да живея,
искам болката по теб и... още нещо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вълнуващо и красиво.....макар и болезнено...Може би, защото е изречено от душата.Дано те споходи това загадъчно "и още нещо" ! Поздравления за прекрасния стих !
  • Хм...Щом я искаш тази болка...значи си направила първата крачка. Най-трудната.
    Хареса ми!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....