Време е със болката по теб да се сдобря,
в мен да я поканя - стене премаляла,
раните дълбоки през усмивка да простя
и легло да ù постеля - там във ляво.
Време е със болката по теб да се обичаме,
да си кажем всичко - право във очите,
уморени с нея да открием онзи пристан,
в който само радостта е майка на сълзите ни.
Време е със болката по теб безмълвно да се слея,
да сваля стрелите от безкръвните ù плèщи,
искам тя да ме научи как без тебе да живея,
искам болката по теб и... още нещо.