11 янв. 2011 г., 20:43

Аз и тя

828 0 2

Време е със болката по теб да се сдобря,
в мен да я поканя - стене премаляла,
раните дълбоки през усмивка да простя
и легло да ù постеля - там във ляво.

Време е със болката по теб да се обичаме,
да си кажем всичко - право във очите,
уморени с нея да открием онзи пристан,
в който само радостта е майка на сълзите ни.

Време е със болката по теб безмълвно да се слея,
да сваля стрелите от безкръвните ù плèщи,
искам тя да ме научи как без тебе да живея,
искам болката по теб и... още нещо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вълнуващо и красиво.....макар и болезнено...Може би, защото е изречено от душата.Дано те споходи това загадъчно "и още нещо" ! Поздравления за прекрасния стих !
  • Хм...Щом я искаш тази болка...значи си направила първата крачка. Най-трудната.
    Хареса ми!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...