11.01.2011 г., 20:43

Аз и тя

823 0 2

Време е със болката по теб да се сдобря,
в мен да я поканя - стене премаляла,
раните дълбоки през усмивка да простя
и легло да ù постеля - там във ляво.

Време е със болката по теб да се обичаме,
да си кажем всичко - право във очите,
уморени с нея да открием онзи пристан,
в който само радостта е майка на сълзите ни.

Време е със болката по теб безмълвно да се слея,
да сваля стрелите от безкръвните ù плèщи,
искам тя да ме научи как без тебе да живея,
искам болката по теб и... още нещо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вълнуващо и красиво.....макар и болезнено...Може би, защото е изречено от душата.Дано те споходи това загадъчно "и още нещо" ! Поздравления за прекрасния стих !
  • Хм...Щом я искаш тази болка...значи си направила първата крачка. Най-трудната.
    Хареса ми!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...