Време е със болката по теб да се сдобря,
в мен да я поканя - стене премаляла,
раните дълбоки през усмивка да простя
и легло да ù постеля - там във ляво.
Време е със болката по теб да се обичаме,
да си кажем всичко - право във очите,
уморени с нея да открием онзи пристан,
в който само радостта е майка на сълзите ни.
Време е със болката по теб безмълвно да се слея,
да сваля стрелите от безкръвните ù плèщи,
искам тя да ме научи как без тебе да живея,
искам болката по теб и... още нещо.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up