14 jul 2006, 0:36

Аз и времето

  Poesía
834 0 7
* * *
Времето
ме носи неподвластно.
За да погледна
на епохата реално,
необходима ми е
крачка във страни -
да кажа
крив ли съм
или съм праведен.

* * *
Животът,
точка е в спиралата
на времето.
Различни хора,
страсти и послания.
Някой гони
свята, висша цел.
А аз подвластен съм
на своите желания.

* * *
Ще оживее
с времето,
убитото в последния
финален акт.
Завесата се спуска
без фанфари.
В капан попаднала,
душата си продадох
във антракта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...