14 jul 2006, 0:36

Аз и времето

  Poesía
833 0 7
* * *
Времето
ме носи неподвластно.
За да погледна
на епохата реално,
необходима ми е
крачка във страни -
да кажа
крив ли съм
или съм праведен.

* * *
Животът,
точка е в спиралата
на времето.
Различни хора,
страсти и послания.
Някой гони
свята, висша цел.
А аз подвластен съм
на своите желания.

* * *
Ще оживее
с времето,
убитото в последния
финален акт.
Завесата се спуска
без фанфари.
В капан попаднала,
душата си продадох
във антракта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...