Jul 14, 2006, 12:36 AM

Аз и времето

  Poetry
829 0 7
* * *
Времето
ме носи неподвластно.
За да погледна
на епохата реално,
необходима ми е
крачка във страни -
да кажа
крив ли съм
или съм праведен.

* * *
Животът,
точка е в спиралата
на времето.
Различни хора,
страсти и послания.
Някой гони
свята, висша цел.
А аз подвластен съм
на своите желания.

* * *
Ще оживее
с времето,
убитото в последния
финален акт.
Завесата се спуска
без фанфари.
В капан попаднала,
душата си продадох
във антракта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...