14 oct 2011, 12:35

Аз и всички сезони

  Poesía » Otra
1.2K 0 17

Аз харесвам всички сезони.
Да ме има във всеки от тях.
Да съм усмихната и влюбена
и да дам на други от моя смях.
Да подпирам  със длани небето,
а лъчите  да ме целуват,
щом се скрие зад хълма слънцето,
във очите ми  звезди да танцуват.
В нощи топли с луната да скитам,
а в студени да топля ръце,
със които  да погаля със топлото
едно още влюбено в мене момче...
Пролет  аз да съм цветето
във ръце тръпнещо, мен да  целуне.
И във юлски постели на лятото
да ме опие и безпаметно люби.
Сред есен да ми дири следите
и догонил  ме, да въздъхне с възторг.
Да го топля  в януарските нощи,
а след нас, ако ще и да бъде потоп.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...