14 окт. 2011 г., 12:35

Аз и всички сезони

1.2K 0 17

Аз харесвам всички сезони.
Да ме има във всеки от тях.
Да съм усмихната и влюбена
и да дам на други от моя смях.
Да подпирам  със длани небето,
а лъчите  да ме целуват,
щом се скрие зад хълма слънцето,
във очите ми  звезди да танцуват.
В нощи топли с луната да скитам,
а в студени да топля ръце,
със които  да погаля със топлото
едно още влюбено в мене момче...
Пролет  аз да съм цветето
във ръце тръпнещо, мен да  целуне.
И във юлски постели на лятото
да ме опие и безпаметно люби.
Сред есен да ми дири следите
и догонил  ме, да въздъхне с възторг.
Да го топля  в януарските нощи,
а след нас, ако ще и да бъде потоп.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...