Аз и всички сезони
Аз харесвам всички сезони.
Да ме има във всеки от тях.
Да съм усмихната и влюбена
и да дам на други от моя смях.
Да подпирам със длани небето,
а лъчите да ме целуват,
щом се скрие зад хълма слънцето,
във очите ми звезди да танцуват.
В нощи топли с луната да скитам,
а в студени да топля ръце,
със които да погаля със топлото
едно още влюбено в мене момче...
Пролет аз да съм цветето
във ръце тръпнещо, мен да целуне.
И във юлски постели на лятото
да ме опие и безпаметно люби.
Сред есен да ми дири следите
и догонил ме, да въздъхне с възторг.
Да го топля в януарските нощи,
а след нас, ако ще и да бъде потоп.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Да бъде!
