14 feb 2017, 8:53

Аз и вятърът 

  Poesía
261 0 1

Когато сме сами с вятъра, му пея,
надвикваме се с пълен глас,
щастливи заедно вилнеем,
надбягваме се, побеждавам аз.
Роши ми косите разгневено,
прах захвърля в моите очи,
после, по приятелски ме гали,
търси начин да се извини.
Когато е ядосан, му се смея,
това го кара повече да се вбеси,
но танцуваме си заедно накрая,
приятел ми е, всичко ще прости.
 

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados


 

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??