Аз и вятърът
Когато сме сами с вятъра, му пея,
надвикваме се с пълен глас,
щастливи заедно вилнеем,
надбягваме се, побеждавам аз.
Роши ми косите разгневено,
прах захвърля в моите очи,
после, по приятелски ме гали,
търси начин да се извини.
Когато е ядосан, му се смея,
това го кара повече да се вбеси,
но танцуваме си заедно накрая,
приятел ми е, всичко ще прости.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Misteria Vechna Todos los derechos reservados
