14.02.2017 г., 8:53 ч.

Аз и вятърът 

  Поезия
221 0 1

Когато сме сами с вятъра, му пея,
надвикваме се с пълен глас,
щастливи заедно вилнеем,
надбягваме се, побеждавам аз.
Роши ми косите разгневено,
прах захвърля в моите очи,
после, по приятелски ме гали,
търси начин да се извини.
Когато е ядосан, му се смея,
това го кара повече да се вбеси,
но танцуваме си заедно накрая,
приятел ми е, всичко ще прости.
 

© Misteria Vechna Всички права запазени


 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??