Когато сме сами с вятъра, му пея,
надвикваме се с пълен глас,
щастливи заедно вилнеем,
надбягваме се, побеждавам аз.
Роши ми косите разгневено,
прах захвърля в моите очи,
после, по приятелски ме гали,
търси начин да се извини.
Когато е ядосан, му се смея,
това го кара повече да се вбеси,
но танцуваме си заедно накрая,
приятел ми е, всичко ще прости.
© Misteria Vechna All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
