16 jul 2007, 9:43

Аз исках...

  Poesía
823 0 9
 

        Аз исках много повече от шепа вълна,

        а ти така и не усети, не разбра,

        в ръба на самочувствието си се спъна

        и всичко в миг се разлетя.


        Аз исках много повече от шумна вечер,

        от глътка вино и парче месо

        и завършек, стигащ много по-далече

        от струи похот в неоправено легло.


        Аз исках много повече от влажни шепи,

        исках нежна и обичаща ръка,

        повече от допирите слепи,

        търсещи интимна топлина.


        Аз исках много повече от непознато утро,

        изгрев във безжизнени очи,

        банкноти свити, няколко монети,

        сбогуване, което ще горчи.


        Исках много повече от мимолетна радост,

        много повече от полова любов,

        не го усети, не разбра, за жалост,

        че бях за много повече готов.




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...не го усети, не разбра, за жалост,
    че бях за много повече готов."

    !!!
  • Несериозността е често срещано явление в днешни дни.И хората рядко преценяват правилно нещата,които са пред тях...
  • Невероятно!Прекрасно!Останах без дъх!
  • Красиви стихове, навярно и красива душа имаш , Деяне! Радвам ти се.
  • Благодаря ви. Непременно ще поздравя хубавия Шумен от теб Галя

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...