16 июл. 2007 г., 09:43

Аз исках...

822 0 9
 

        Аз исках много повече от шепа вълна,

        а ти така и не усети, не разбра,

        в ръба на самочувствието си се спъна

        и всичко в миг се разлетя.


        Аз исках много повече от шумна вечер,

        от глътка вино и парче месо

        и завършек, стигащ много по-далече

        от струи похот в неоправено легло.


        Аз исках много повече от влажни шепи,

        исках нежна и обичаща ръка,

        повече от допирите слепи,

        търсещи интимна топлина.


        Аз исках много повече от непознато утро,

        изгрев във безжизнени очи,

        банкноти свити, няколко монети,

        сбогуване, което ще горчи.


        Исках много повече от мимолетна радост,

        много повече от полова любов,

        не го усети, не разбра, за жалост,

        че бях за много повече готов.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "...не го усети, не разбра, за жалост,
    че бях за много повече готов."

    !!!
  • Несериозността е често срещано явление в днешни дни.И хората рядко преценяват правилно нещата,които са пред тях...
  • Невероятно!Прекрасно!Останах без дъх!
  • Красиви стихове, навярно и красива душа имаш , Деяне! Радвам ти се.
  • Благодаря ви. Непременно ще поздравя хубавия Шумен от теб Галя

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...