16.07.2007 г., 9:43

Аз исках...

830 0 9
 

        Аз исках много повече от шепа вълна,

        а ти така и не усети, не разбра,

        в ръба на самочувствието си се спъна

        и всичко в миг се разлетя.


        Аз исках много повече от шумна вечер,

        от глътка вино и парче месо

        и завършек, стигащ много по-далече

        от струи похот в неоправено легло.


        Аз исках много повече от влажни шепи,

        исках нежна и обичаща ръка,

        повече от допирите слепи,

        търсещи интимна топлина.


        Аз исках много повече от непознато утро,

        изгрев във безжизнени очи,

        банкноти свити, няколко монети,

        сбогуване, което ще горчи.


        Исках много повече от мимолетна радост,

        много повече от полова любов,

        не го усети, не разбра, за жалост,

        че бях за много повече готов.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...не го усети, не разбра, за жалост,
    че бях за много повече готов."

    !!!
  • Несериозността е често срещано явление в днешни дни.И хората рядко преценяват правилно нещата,които са пред тях...
  • Невероятно!Прекрасно!Останах без дъх!
  • Красиви стихове, навярно и красива душа имаш , Деяне! Радвам ти се.
  • Благодаря ви. Непременно ще поздравя хубавия Шумен от теб Галя

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...