25 jun 2007, 16:24

Аз искам да живея своите дни 

  Poesía
503 0 7
В заченатата тишина на думите,
ще се роди ли отговорът на въпросите,
в изгарящите длани на копнежите,
ще прегори ли огънят на дните?
В заглъхналата песен на звездите,
в притихналият ромон на гръдта,
в прокапналите сълзи от очите,
поканвам я да дойде... самотата.
В заключеност мечтите бавно гаснат,
зад четири стени в мълчание и страх,
отрязани крилете не политат,
в самотност никому не струвам грях.
И плъзва във сърцето ми умора,
очите ми изгубват своите светлини,
проплаква във душата ми... О, хора,
аз искам да живея своите дни!
Дори и грешна, себе си да бъда!
Да виждам своите слънчеви мечти!
Да плача и да мога да се смея
и да обичам, дори тогава, когато  
от любов боли...



© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Живей ги,мила,на пълни обороти,не се давай на умората!
    Прекрасна си!!!
  • Живей така,както ти диктува сърцето Жени!
    Не се заключвай в четири стени,не разрешавай на самотата да те обсеби!
    Стихът ти е разтърсващ!
    Целувам те!
  • Хич не я кани. Тя от цветето прави хербарий...
    А ти си най-нежно омайниче край езерото на думите.
  • Ти освен да си добра друго не можеш Джейни!Не можеш нито да обидиш, нито да нараниш, нито да унижиш, нито...Абе ти си невероятна такава каквато си!Остани си такава!
  • Този стих, мисля, е един от най-добрите ти, Джейни!
    Поздравявам те!
  • "О, хора,
    аз искам да живея своите дни!
    Дори и грешна, себе си да бъда!
    Да виждам своите слънчеви мечти!
    Да плача и да мога да се смея
    и да обичам, дори тогава, когато
    от любов боли..."

    Това е най-истинската мечта!!! Много хубав стих!!!
    Поздрави, Жени!!!

  • Не пускай умората в сърцето си , русокоске! Само със слънчевите мечти да те чета! Много те харесвам .Бъди щастлива!
Propuestas
: ??:??