В заченатата тишина на думите, ще се роди ли отговорът на въпросите, в изгарящите длани на копнежите, ще прегори ли огънят на дните? В заглъхналата песен на звездите, в притихналият ромон на гръдта, в прокапналите сълзи от очите, поканвам я да дойде... самотата. В заключеност мечтите бавно гаснат, зад четири стени в мълчание и страх, отрязани крилете не политат, в самотност никому не струвам грях. И плъзва във сърцето ми умора, очите ми изгубват своите светлини, проплаква във душата ми... О, хора, аз искам да живея своите дни! Дори и грешна, себе си да бъда! Да виждам своите слънчеви мечти! Да плача и да мога да се смея и да обичам, дори тогава, когато от любов боли...
Ти освен да си добра друго не можеш Джейни!Не можеш нито да обидиш, нито да нараниш, нито да унижиш, нито...Абе ти си невероятна такава каквато си!Остани си такава!
"О, хора,
аз искам да живея своите дни!
Дори и грешна, себе си да бъда!
Да виждам своите слънчеви мечти!
Да плача и да мога да се смея
и да обичам, дори тогава, когато
от любов боли..."
Това е най-истинската мечта!!! Много хубав стих!!!
Поздрави, Жени!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Прекрасна си!!!