Аз искам да живея своите дни
В заченатата тишина на думите,
ще се роди ли отговорът на въпросите,
в изгарящите длани на копнежите,
ще прегори ли огънят на дните?
В заглъхналата песен на звездите,
в притихналият ромон на гръдта,
в прокапналите сълзи от очите,
поканвам я да дойде... самотата.
В заключеност мечтите бавно гаснат,
зад четири стени в мълчание и страх,
отрязани крилете не политат,
в самотност никому не струвам грях.
И плъзва във сърцето ми умора,
очите ми изгубват своите светлини,
проплаква във душата ми... О, хора,
аз искам да живея своите дни!
Дори и грешна, себе си да бъда!
Да виждам своите слънчеви мечти!
Да плача и да мога да се смея
и да обичам, дори тогава, когато
от любов боли...
ще се роди ли отговорът на въпросите,
в изгарящите длани на копнежите,
ще прегори ли огънят на дните?
В заглъхналата песен на звездите,
в притихналият ромон на гръдта,
в прокапналите сълзи от очите,
поканвам я да дойде... самотата.
В заключеност мечтите бавно гаснат,
зад четири стени в мълчание и страх,
отрязани крилете не политат,
в самотност никому не струвам грях.
И плъзва във сърцето ми умора,
очите ми изгубват своите светлини,
проплаква във душата ми... О, хора,
аз искам да живея своите дни!
Дори и грешна, себе си да бъда!
Да виждам своите слънчеви мечти!
Да плача и да мога да се смея
и да обичам, дори тогава, когато
от любов боли...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
