29 jun 2016, 6:29  

Аз ли?

  Poesía » Otra
577 1 8

Прегърнах Мрака

            и попаднах в бездната

тя ме посрещна с целувка

            тъмнината ме дебнеше

таеше разплата

            търсих от светлината милувка.

 

От страховете

            въже си изплетох

метнах го горе в небето

            клетви неверни

без думи изрекох

            с двете си длани

изтръгнах Сърцето.

 

            Сърцето си дадох

Любов да получа

            Грехът ми я грабна

какво ли и стори

            с чувствата стрелям

където улуча

            след мен лешояди

Съвестта ми ги гони.

 

Юни,2016г

Варна,Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много отличителен стил на писане имаш, Гавраил! Прочетох с повишен интерес... Поздрав!
  • Перфектна изработка - пипнати детайли. Замисъл, оставящ отзвук в мислите на читателя. Образи, изпълващи въображението!
  • Владимир,Лили,Кети,Гаврил,Габи с интерес прочетох всеки ваш коментар.Благодаря ви за оценките.Значат много за мен.
    Желая ви слънчеви почивни дни!
  • Много хубаво стихотворение!
  • Като разходка в царството на Хадес! Мрачна картина, но щрихите впечатляват; поздрави!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...